Поддържането на тези мерки, докато има налична ваксина, ще причини непоправими щети, като непривилегированите ще бъдат непропорционално повече засегнати.
За щастие, ние научаваме все повече за вируса. Знаем, че рискът от смърт от COVID-19 е над хиляда пъти по-висока при старите и немощните, отколкото при младите. Всъщност за децата COVID-19 е по-малко опасен от много други вреди, включително грип.
Чрез изграждане на имунитет сред населението, рискът от инфекция за всички – включително уязвимите – пада. Знаем, че неизбежно, в даден момент всички популации ще достигнат стадния имунитет – т.е. точката, в която скоростта на новите инфекции е стабилна – и че това може да бъде подпомогнато от (но няма да бъде зависимо от) ваксина. Следователно нашата цел трябва да бъде да сведем до минимум, едновременно, смъртността и социалните вреди, докато не достигнем стадния имунитет.
Най-състрадателният подход, който балансира рисковете и ползите от достигане на стадния имунитет, е да позволим на тези, които са изложени на минимален риск от смърт, да живеят нормално живота си, за да изградят имунитет срещу вируса чрез естествена инфекция, като същевременно по-добре защитават тези, които са с най-високия риск. Ние наричаме това Фокусирана Защита.
Политиките в рамките на общественото здраве трябва да приемат мерки срещу COVID-19, основно целящи защитата на най-уязвимата част от населението. Като пример, старческите домове трябва да използват персонал с придобит имунитет и да извършват чести тестове на друга част от персонала и всички посетители. Ротацията на персонала трябва да бъде сведена до минимум. На пенсионерите, живеещи вкъщи, трябва да бъдате доставяни хранителни стоки и други необходими вещи в дома си. Когато е възможно, те трябва да се срещат с членове на семейството си на открито. Може да се приложи изчерпателен и подробен списък с мерки, който включва подходи към
домакинства с многожество поколения, живеещи заедно и който е във възможностите и експертизата на специалистите по обществено здраве.
Тези, които не са уязвими, трябва незабавно да получат възможност да възобновят нормалния си начин на живот. Прости хигиенни мерки, като миене на ръцете и оставане вкъщи, когато си болен, трябва да се практикуват от всички, за да се намали прагът на стадния имунитет. Училищата и университетите трябва да бъдат отворени за присъствено обучение. Извънкласните дейности, като спорт, трябва да бъдат възобновени. Младите хора с нисък риск трябва да работят нормално, а не от вкъщи. Ресторантите и други бизнеси трябва да възобновят нормална дейност. Изкуствата, музиката, спортът и други културни дейности трябва да протичат както преди. Хората, които са изложени на по-голям риск, могат да участват в обществения живот, ако желаят, защото обществото като цяло ще бъде защитено, от тези, които са изградили стаден имунитет.
Тази декларация е написана и подписана на 4 октомври 2020 г. в Грейт Барингтън, САЩ, от:
Д-р Мартин Кулдорф, професор по медицина в Харвардския университет, биостатист и епидемиолог с опит в откриването и мониторинга на огнищата на инфекциозни заболявания и оценката на безопасността на ваксините.
Д-р Сунетра Гупта, професор в Оксфордския университет, епидемиолог с опит в имунологията, разработването на ваксини и математическото моделиране на инфекциозни заболявания.
Д-р Джей Батачаря, професор в Медицинския факултет на Университета в Станфорд, лекар, епидемиолог, здравен икономист и експерт в областта на общественото здраве, фокусиран върху инфекциозните болести и уязвимите групи от населението.